Притчи

• rima
  " Jul 12

  СМАЧКАНАТА БАНКНОТА / \"скритият дар\" 101 притчи за истински ценното в живота От Джериес Авад, издателство AMG/ Известен оратор започнал лекцията си, като държал в ръцете си 20 доларова банкнота В зала с 200 души той попитал: - Някой иска ли тази банкнота? Много от слушателите вдигнали ръце, - добре ще ви я дам, но първо ще направя това-и той я намачкал силно.-Кой я иска? Хората отново вдигнали ръце.-А ако направя това? Ораторът пуснал банкнотата на земята и започнал да я тъпче с обувката си. После я вдигнал, съвсем смачкана и мръсна, и отново я предложил на публиката. И този път много хора вдигнали ръце. - Приятели получихме безценен урок-Кавото и да правим с парите , те не губят стойността си, и за това продължават да са желани.Защото 20 долара, си остават 20 долара. Много честно ние в живота си сме смачкани и оваляни в калта, заради взетите от нас решения, и изпитанията, поднесени ни от съдбата. Тогава имаме чувството, че нищо не струваме. Без значение какво се е случило, или какво ще се случи обаче, вие никога няма да изгубите стойността си: мръсни или чисти, смачкани или грижливо изгладени, вие си оставате безценни за онези, които ви обичат. ВСИЧКО, КОЕТО ГЛЕДАМЕ С ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА Е БЕЗЦЕННО."

• rima
  " Jul 12

  ЧЕТИРИ СВЕЩИ / \"скритият дар\" 101 притчи за истински ценното в живота От Джериес Авад, издателство AMG/ Четири свещи горели бавно. - Аз съм Мир-казала първата-но в наше време никой не се бори за мен. И пламъкът на Мира бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно. Втората промълвила: Аз съм Вяра, но вече никой не ме търси и не се нуждае от мен. И нейният пламък също спрял да гори. -Аз съм Любов и също нямам достатъчно сила да продължавам да горя. Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна. те не обичат дори най-близките си. И без да чака повече, Любовта угаснала. Изведнъж в сатята влязло дете и видяло, че три от свещите са угаснали -Защо не светите?разплакало се то. Трябваше да изгорите до край, Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно: Не се бой, аз съм Надежда. Докато горя, винаги можеш да запалиш останалите три свещи. С блеснали очи детето взело свеща на Надеждата и запалило другите три свещи. НИКОГА НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ СВЩА НА НАДЕЖДАТА ДА УГАСНЕ!"

• rima
  " Jul 13

  3. МОРСКАТА ЗВЕЗДА Живял едно време мъдър човек, който вс яка сутрин се разхождал по брега на океана, преди да седне да пише своите книги. един ден, докато се разхождал по плажа, видял човешка фигура, която сякаш танцувала. Той се усмихнал при мисълта за човека, танцуващ сам край океана посред бял ден. Забързал крачка, за да разбере по-скоро каква е тази работа. Като се приближил, видял, че фигурата е на млад мъж. Той не танцувал, а вземал нещо от пясъка и после нежно го връщал обратно във водата. -Добро утро-извикал мъдреца на младежа, когато се изравнил с него-Какво правиш? Младият мъж се спрял за миг, погледнал го и отговорил: -Хвърлям морски звезди обратно в океана. -Може би трябваше да те попитам защо ги хвърляш обратно в океана? -Слънцето изгрява и започва отливът> Ако не ги върна във водата, те ще умрат. Но, млади момко, този плаж е много дълъг, и целият е покрит с морски звезди. Ти нищо не можеш да промениш. Младежът го изслсушал учтиво. После се навел, вдигнал поредната морска звезда, хвърлил я върху пенливите вълни и казал: - За тази вече го промених."

• rima
  " Jul 13

  КУТИЯ ПЪЛНА С ЦЕЛУВКИ \"скритият дар\" 101 притчи за истински ценното в живота От Джериес Авад, издателство AMG/ Един мъж наказал 3г. си дъщеря, за където унищожила ролка златиста хартия. Парите не стигали и мъжът много се ядосал, когато детето се опитало да украси с нея една кутия и да я сложи под коледната елха. На следващата сутрин обаче малкото момиче му занесло кутията и му казало, че това е подарък за него. Мъжът се засрамил от гнева си предишната вечер. Той обаче избухнал отново, когато видял, че кутията е празна. -Не знаеш ли, че когато правиш подарък, вътре трябва да има нещо? Малкото дете го погледнало с насълзени очи и отговорило: -Но тя не е празна, татко. Аз сложих вътре целувки. Всичките са за теб. Бащата бил съкрушен. Той прегърнал детето си и го помолил за прошка. Не след дълго момиченцето починало при катастрофа. Оттогава бащата държал златната кутия до леглото си, дълги години, когато бил отчаян, отварял кутията и вземал една от целувките, сложени там от детето му. ВСЕКИ ОТ НАС ПРИТЕЖАВА ПО ЕДНА ЗЛАТНА КУТИЯ С ЦЕЛУВКИ, ПОДАРЕНА МУ ОТ ДЕЦАТА, СЕМЕЙСТВОТО ИЛИ ПРИЯТЕЛИТЕ МУ. НА ТОЗИ СВЯТ НЯМА ПО-ЦЕННА СОБСТВЕНОСТ ОТ НЕЯ."

• rima
  " Jul 13

  КАПАНЪТ ЗА МИШКИ \"скритият дар\" 101 притчи за истински ценното в живота От Джериес Авад, издателство AMG/ Един плъх наблюдавал през дупката в стената как фермерът и жена му отварят накакъв пакет. каква ли храна имало вътре? За негов ужас плъхът видял да изваждат капан за мишки. Решил, че е най-добре да предупреди всички животни във фермата: -В къщата има капан за мишки, капан за мишки в къщата!-викал плъхът. Кокошката се оваляла в прахта, вдигнала глава и изкудкудякала: -Извинете г-н Плъх, разбирам колко обезпокоително е това за вас, но мен изобщо не ме засяга. Няма за какво да се притеснявам. Плъхът отишъл при прасето: -В къщата има капан за мишки, в къщата има капан за мишки! -Съжалявам, г-н Плъх-казало със съчувствие прасето, -но не мога да направя нищо освен да се моя за вас, което ви уверявам, че ще направя. Плъхът се обърнал и към кравата. -Олеле. Капан за мишки? Аз съм в смъртна опасност-Ха-ха-присмяла му се тя. Накрая плъхът се прибрал в къщата с наведена глава и примирен, че ще трябва сам да се справи с надвисналата опасност. Същата нощ в къщата се чул звук от щракване на капана за мишки. Жената на фермера се втурнала да види какво се е хванало. В тъмнината тя не видяла, че капанът е защипал опашката на отровна змия. И змията я ухапала. Фермерът веднага я закарал в болница, където тя скоро вдигнала температура. И понеже всички знаят, че високата температура се лекува най-добре с прясна пилешка супа, фермерът взел брадвата и се запътил към стопанския двор за основната съставка на супата-кокошката. Дълго боледувала жена му и много приятели и роднини се изредили да седят край леглото и. За да нагости всички, фермерът заклал и прасето. накрая след дълго боледуване жената починала. за погребението дошли, толкова много хора, че за да ги нахрани, фермерът трябвало да заколи и кравата."

• rima
  " Jul 13

  — Но аз наистина го обичах. — Голяма работа. Била си влюбена в някого. Не виждаш ли какво е станало? Този тип е докоснал в сърцето ти нещо по-дълбоко от това, което си била способна да достигнеш, тоест разбил те е, детко. Но любовта, която си изпитала, е само началото. Само си вкусила от нея. Това е просто ограничена, дребнава, тленна любов. Почакай да видиш колко по-дълбоко можеш да обичаш. П...о дяволите, Бакалничке, ти си способна един ден да обикнеш целия свят. Това е съдбата ти. Не се смей. — Не се смея. — Всъщност плачех. — И моля те, ти не ми се присмивай сега, но според мен причината толкова трудно да забравя Дейвид е, че сериозно го смятах за своя сродна душа. — Сигурно е бил такъв. Проблемът е, че ти не разбираш какво означава тази дума. Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това. Но истинската сродна душа е огледало — такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде болезнено е. Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват. И слава Богу, че е така. Проблемът ти е, че просто не искаш да пуснеш тази душа да си отиде. Всичко е свършило, Бакалничке. Предназначението на Дейвид е било да те разтърси, да те извади от брака, който е трябвало да напуснеш, да поразкъса малко твоето его, да ти покаже препятствията и лошите наклонности, да разбие сърцето ти и да го отвори, за да може вътре да влезе нова светлина, дотолкова да те отчае и извади от равновесие, че да трябва да промениш живота си, после да те запознае с духовния ти учител и да офейка. Това е била работата му и той се е справил страхотно, но вече край. Ти обаче не можеш да приемеш, че връзката ви е имала наистина кратък срок на годност. Ти си като куче на бунището, мила — само ближеш празната консерва и опитваш да извадиш още храна от нея. И ако не внимаваш, тази консерва ще се залепи за муцунката ти завинаги и ще направи живота ти ужасен. Затова я пусни. — Но аз го обичам. — Ами, обичай го. — Но той ми липсва. — Ами, нека да ти липсва. Пращай му малко любов и светлина всеки път, когато помислиш за него, а после го пусни. Просто те е страх да освободиш последните остатъци от Дейвид, защото тогава наистина ще останеш сама, а Лиз Гилбърт е уплашена до смърт какво ще се случи, ако наистина е сама. Ето виж какво трябва да разбереш, Бакалничке. Ако разчистиш в ума си пространството, което сега използваш за обсебване на това момче, там ще се получи вакум, празно място — входна врата. И познай какво ще направи вселената с тази врата? Ще се втурне вътре — Бог ще се втурне вътре — и ще те изпълни с повече любов, отколкото някога си се надявала. Затова престани да използваш Дейвид, за да запушваш тази врата. Пусни го. \"Яж, моли се и обичай\""

• rima
  " Jul 14

  Скритият дар /101 притчи за истински ценното в живота/ Джериес Авад Една жена трябвало да прекара няколко часа на летище, докато стане време за следващият и полет. Жената си купила книга и пакет бисквити и докато четяла до нея седнал млад мъж. Той протегнал ръка и без да се срамува, започнал да взема бисквити от пакета, които стоял между тях. Една след друга те изчезвали в устата му. Жената решила да не се разправя и не му направила забележка, но започнала да вади бисквити и да ги яде със същото темпо, с което ядял и безсрамният младеж. По някое време тя наистина се ядосала и си помислила:”Ако не бях толкова възпитана и образована, досега да съм зашлевила този господинчо.” Всеки път, когато жената вземала бисквита мъжът правел същото.. Погледите им постоянно се засичали, и когато в пакетчето останала само една бисквита, жената се зачудила как ли ще постъпи безсрамникът сега. Той взел последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на жената, а другата изял сам. Тя рязко взела сладката и си помислила: „Колко неблагодарен тип! Колко невъзпитан! Дори не ми благодари!” Скоро жената с облекчение чула да обявяват полета и. Тръгнала към обявеният изход, без да се обърне към мястото, където стоял безсрамният крадец/ След, като се качила на самолета, тя потърсила в чантата си книгата, която почти била прочела. За нейна най-голяма изненада и притеснения обаче открила, че пакетчето бисквити си стояло недокоснато в чантата и. - Боже мой! Помислила си жената.-Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови и той е разделил всичко с мен! - Било прекалено късно, за да се извини на младежа! Оставало и само с мъка да признае, че безсрамен, невъзпитан и крадец се е оказал не този, когото тя през цялото време заклеймявала! - Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало точно по определен начин, а после да излезе, че изобщо не е било така....Нека помислим два пъти, преди да съдим другите. Нека преди да помислим нещо лошо за тях да се усъмним в собствените си предположения."

• rima
  " Jul 15

  2. ПЯСЪК И КАМЪК Двама приятели вървели през пустинята. Понякое време те се скарали и единият ударил другият през лицето. Плесницата била болезнена, но човекът не казъл и дума. Вместо това написъл в пясъка: ‘’ДНЕС МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ МИ УДАРИ ПЛЕСНИЦА’‘. Двамата продължили да вървят и стигнали до оазис, където решили да се изкъпят. Онзи, който получил плесницата, започнал да се дави, но приятелят му успял да го извади. Когато се свестил, той издълбал върху един камък:” ДНЕС МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ МИ СПАСИ ЖИВОТА” Тогава другият го попитал: -Когато те ударих, ти писа върху пясъка, а сега върху камък. Защо? А другият отговорил: -Нарани ли те някой, най-добре да го запишем върху пясък, за да могат ветровете на прошката да го заличат. Но, ако някой ни направи добро, трябва да го увековечим върху камък, за да устои на поривите на всеки вятър. НАУЧЕТЕ СЕ ДА ПИШЕТЕ БОЛКИТЕ СИ ВЪРХУ ПЯСЪКА, А ПОЛУЧЕНОТО ДОБРО ДА ИЗДЪЛБАВАТЕ В КАМЪКА. Скритият дар /101 притчи за истински ценното в живота/ Джериес Авад"

• rima
  " Jul 16

  ЕХОТО Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Ооооооххххххх” За своя изненада чуло глас от планината,, който му отговорил: Ооооооххххххх”. Любопитно момчето попитало: „Кой си ти?” И получило отговор: „Кой си ти?” После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се” Гласът отговорил:”Възхищавам ти се” Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: „Страхливец” И отговорът бил: „Страхливец” Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?” Бащата се усмихнал и казал: -Синко , чуй. –после извикал- Ти си шампион. И гласът отговорил - Ти си шампион. Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало. Баща му обяснил: „Хората го наричат ехо, но това всъщност е животът. Той ти връща всичко, което направиш или кажеш. Животът ни е отражение на нашите действия. Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобий повече знания. Това се отнася за всияко. ЖИВОТЪТ ВИНАГИ НИ ДАВА ОНОВА, КОЕТО ТИ СИ МУ ДАЛ. ТОЙ НЕ Е НИЗ ОТ СЛУЧАЙНОСТТИ, А ОТРАЖЕНИЕ НА ТЕБ САМИЯТ!"

• rima
  " Jul 17

  .ГОЛЕМИТЕ КАМЪННИ Един преподавател по естествени науки във висше училище искал да демонстрира на студенстите си една теория. Той взел буркан с широко гърло и сложил вътре няколко големи камъка. После попитал студентите: -Пълен ли е бурканът? После всички отговорили с Да. Преподавателят взел шепа чакъл и го изсипал в буркана. Дребните камъчета се наместили между големите. Отново попитал студентите: -Пълен ли е? Този път някои си замълчали, но мнозинството отговорили утвърдително. Тогава преподавателят извадил пясък, изсипал го в буркана и попитал трети път: -Пълен ли е? Сега повечето студенти решили да не отговарят, но останалите отново извикали „Да’ Накрая преподавателят донесъл чаша с вода, и я изсипал в буркана, а тя попила пясъка. В този момент преподавателят попитал: -Какъв беше смисълът на този опит? Един от умните му студенти вдигнал ръка и казъл: -Не зависимо колко цели си поставяме в живота винаги има място за още една! -Не- възразил преподавателят-Смисълът е, че ако не сложите първо големите камъни, после те няма как да влязат вътре. Големите камъни са важните неща в живота ви: семейството, приятелите ви, личностното израстване. Ако изпълните живота си с дребни неща, като чакъл няма да ви остане време за съшественото. И така, кой са „големите камъни” във вашият живот? Да прекарваме време с децата, родителите,съпруга си? Да се запишете на семинар, или курс, където да получите нова информация или възможност да се развивате? Да отделите време, за да си поставите нови цели или да прецените досегашният си напредък? Колко големи камъни сте успели да сложите в буркана на живота си Или сте събрали в него твърде много пясък и не ви е останало в него никакво място за камъните?"

• rima
  " Jul 18

  СТЕНИТЕ И МОСТОВЕТЕ Живели някога в съседни ферми двама братя, но не щеш ли един ден се скарали. Това бил първият сериозне конфликт помежду им след период от 40г, през които двамата работили рамо до рамо, помагали си, поделяли си машините и при нужда си услужвали със стоки или ранотници. Но ето, че добрите им отношения приключили. Всичко започнало с дребно неразбирателство, прерастнало в сериозен спор, и накрая се стигнало до размяна на обидни думи, последвани от седмици мълчание. Един ден на вратат на по-големият брат Джон се почукало. Отворил той и видял човек с дърводелски инструменти. -Търся си работа за няколко дни-казал странникът-Дали имате нещо дребно за вършене, с което да ви бъда от полза? -Да, отговорил му големият брат-Имам работа за теб. Погледни онзи ров там, до другата ферма. В тази ферма живее моят съсед, който всъщност ми е по-малкият брат. Миналата седмица между нашите ферми, имаше ливада, но той копа с булдозера си до нивото на реката и сега между нас зее ров. Е, знам, че така иска да ме ядоса, но аз ще му го върна подобаващо. Виждаш ли купчината греди до плевнята? Искам да ми построиш ограда, висока два метра, за да не се налага да виждам повече лицето му. -Мисля, че разбирам-казъл дърводелецът. Покажи ми къде са пироните и смятам, че ще останеш доволен от резултата. Джон имал работа в града, за това помогнал на дърводелеца да си приготви инструментите и материалите и тръгнал..Мъжът работил здраво през целият ден:мерел, режел, ковал. Когато по залез слънце стопанинът се върнал в къщи, не можел да повярва на очите си, като видял стореното. Нямало и помен от ограда. Вместо това над рова се издигал мост, който свързвал двата му края. Чудесно построен, с парапет и всичко необходимо, и по него вървял малкият брат с протегната ръка. -Бива си те-казъл той-Да построиш мост след всичко, което ти рекох и сторих?! Двамата братя се срещнали по средата на моста и си подали ръка. После се обърнали към дърводелеца, който тъкмо нарамвал инструментите си. -Почакай! Остани още няколко дни. Имам и други задачи за теб-помолил го Джон. -С удоволствие-отвърнал дърводелецът-но имам да строя и други мостове Скритият дар /101 притчи за истински ценното в живота/ Джериес Авад"

• rima
  " Jul 19

  ЖАБАТА И ВОЛЪТ Имало едно време една жаба на зелени и ьълти петна. Тя живеела на зелена ливада до малка река. Играела си между камъните, прескачала от единия на другия бряг между растенията и билките, преследвала и похапвала малки насекоми. Един ден, докато се препичала на камъните, жабата видяла едно много голямо животно. Това бил бял вол с огромни рога и дълга силна опашка. Приближила жабата и го попитала” -Как си станал толкова огромен, с такава дълга опашка? -Бог ме е създал такъв-отговорил волът. -А може ли и аз да стана голяма, колкото теб? Продължила да пита жабата. -Ами опитай........ Жабата започнала да се надува. Тялото и ставало, малко по-голямо, а кожата и се изпъвала все повече и повече. Тогава тя попитала. -Е, пораснах ли колкото теб? -Не, отвърнал и волът. Жабата продължила да се надува. -Ето, вече почти те стигнах. -Никога няма да пораснеш колкото мен-възразил волът. Жабата продължила да се напъва и надува, докато накрая се пръснала и умряла. Това се случило, защото не могла да приеме самата себе си. Скритият дар /101 притчи за истински ценното в живота/ Джериес Авад"

• rima
  " Jul 20

  ЩЕ ВИДИМ Някога живял в централен Китай един фермер. Той бил богат и вместо трактор имал стар кон, с който орял нивата си. Един ден, докато фермерът работел на полето, конят паднал и умрял. Всички в селото съжалили фермерът :”О, каква беда!” Той обаче само отвърнал: -Ще видим. Бил толкова спокоен, че всички в селото се събрали в знак на уважение към неговото достойнство и му подарили кон. Сега всеобщата реакция била: „Ама, че щастливец!”, но фермерът отново казъл: -Ще видим!юСлед няколко дни конят прескочил оградата и избягал. Всички селяни поклатили глави: „Горкият човек!”, а фермерът се усмихнал: -Ще видим! Конят се върнал след няколко дни и всички казали: „Късметлия!”, освен селянинът, който отново кротко отвърнал: „Ще видим” След няколко месеца синът на фермера паднал от коня и си счупил крака. „Горкото момче, колко жалко” носело се от уста на уста. А фермерът само промълвил: -Ще видим След 2 дни в селото дошли военни, за да вземат младите мъже за войници. Видели, че синът на фермера е със счупен крак, и го оставили в къщи. Всички казали: „Щастливец”, а фермерът за сетен път повторил: - Ще видим МНОГО ПЪТИ ОНОВА, КОЕТО НИ ИЗГЛЕЖДА, КАТО ЛОШ КЪСМЕТ, СЕ ОКАЗВА СКРИТ ДАР. А ЩОМ СЪРЦАТА И УМОВЕТЕ НИ СА В ХАРМОНИЯ, ВСЯКА СЛУЧКА Е ДАР, ОТ КОЙТО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ВАЖЕН УРОК! Скритият дар /101 притчи за истински ценното в живота/ Джериес Авад"

• rima
  " Jul 21

  ПУКНАТОТО ГЪРНЕ Един носач на вода в Индия имал 2 гърнета, които носел окачени в двата края на прът, а прътът слагал на рамото си. Едно от гърнетата било леко пукнато, за това носачът успявал да го занесе от потока да къщата на господаря си, едва на половина пълно, докато другото било съвсем здраво и не изпускало нито капка. Така носаът пристигал в къщата на господаря си с гърне и половина, вместо с 2 гърнета вода. Това се случвало всеки ден в просължение на две години. Разбира се здравотото гърне много се гордеело, че било идеално и вършело страхотна работа. А горкото пукнато гърне, засрамено от своят недостатък, било много нещастно, че отговаря само наполовина на поставените му изисквания. След 2 години на угризения и усещане за горчив провал, то проговорило на водоносеца край потока: -Срамувам се от себе си и искам да ти се извиня. -Защо-попитал той.-От какво се срамуваш? -За изминалите 2г. успях да пренеса само половината от обема си, защото пукнатината позволява на водата да изтича през целият път до дома на господаря ти. Заради моите дефекти ти трябва да вършиш повече работа и не получаваш заслуженото за усилията си. На водоносеца му станало жал за горкото гърне и със съчувствие му казал:-Когато се връщаме към къщата на господаря, искам да обърнеш внимание на красивите цветя покрай пътеката. И така, докато се изкачвали по хълма, старото спукано гърне забелязало слънцето, което огрявало красивите цветя покрай пътеката, и това го ободрило малко. Но накрая, щом пристигнали в къщата, то отново се почувствало зле, защото половината вода, този път липсвала. Тогава гърнето повторно се извинило на носача за своя недостатък. В отговор носача попитал: -А забеляза ли, че има цветя само от твоята страна на пътеката, а не от страната на другото гърне? Стана така, защото аз знаех за твоята особеност и реших да се възползвам от нея. За това я превърнах в предимство. Посях цветни семена от твоята страна на пътя, и всеки път, когато се връщахме от потока, ти ги поливаше. От 2г. аз късам тези красиви цветя и украсявам с тях масата на господарите си. Ако ти беше обикновено гърне, те никога нямаше да се порадват на тази красота. Всеки от нас има своите уникални качества. Ние всички сме спукани гърнета. За това не се притеснявайте от недостатъците си. Признайте ги и ги превърнете в извор на красота. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ В САЛБОСТИТЕ СИ НИЕ ОТКРИВАМЕ СВОЯТА СИЛА."

• rima
  " Jul 22

  МЪРТВОТО МАГАРЕ Младият каубой Кени се преместил да живее в Тексас и купил от един фермер магаре за 100долара. Фермерът се съгласил да му достави магарето на следващият ден. В уреченото време обаче той се появил и рекъл: - Имам лоши новини, синко, магарето умря. - Добре, значи ще ми върнеш парите-казал Кени. - Не мога. Вече ги похарчих. - Добре. Тогава ще ми донесеш умрялото магаре. - -Какво ще правиш с него? Зачудил се фермерът. - -Ще го разиграя на томбола. - -Не можеш да разиграеш на томбола мъртво магаре. - -Разбира се, че мога. Само гледай. Просто няма да кажа на никого, че магарето е умряло. - След месец фермерът видял Кени и го попитал: - Какво стана с мъртвото магаре? - Разиграх го на томбола. Продадох 500билета по 2 долара и спечелих 998 долара. - -Никой ли не с еоплака? - Само печелившият. За това му върнах двата долара, които беше дал за билета"

• rima
  " Jul 23

  ВРАБЧЕТО, КРАВАТА И КОТКАТА Едно врабче решило, че полетът до южните страни през зимата е рекалено труден и се отказало да мигрира с другите птици. Дошла зимата и сковал такъв студ, че врабчето резбрало, че, ще не ще, трябва да отлети на юг. Не след дълго обаче крилцата му замръзнали и то паднало на земята. Тя била толкова студена, че смъртта на врабчето била сигурна. Не щеш ли обаче се появила една крава и се изходила върху него. Топлината на кравешките изпражнения сгряла врабчето и то се почувствало толкова щастливо, че скочило и започнало да пее. Чула го котката на един фермер, извадила го от миризливата кравешка субстанция, изчистила го и го изяла. ПОУКИТЕ ОТ ТАЗИ ИСТОРИЯ СА: 1. НЕ ВСЕКИ, КОЙТО СЕ ИЗХОЖДА ВЪРХУ ТЕБ, ТИ Е ВРАГ. 2. НЕ ВСЕКИ КОЙТО ТЕ ВАДИ ОТ ИЗПРАЖНЕНИЯТА ТИ Е ПРИЯТЕЛ; 3. АКО ИЗЛЕЗЕШ ОТ МРЪСОТИЯТА, ДРЪЖ СИ УСТАТА ЗАТВОРЕНА;"

• rima
  " Jul 24

  . ВРАБЧЕТО, КРАВАТА И КОТКАТА Едно врабче решило, че полетът до южните страни през зимата е рекалено труден и се отказало да мигрира с другите птици. Дошла зимата и сковал такъв студ, че врабчето резбрало, че, ще не ще, трябва да отлети на юг. Не след дълго обаче крилцата му замръзнали и то паднало на земята. Тя била толкова студена, че смъртта на врабчето била сигурна. Не щеш ли обаче се появила една крава и се изходила върху него. Топлината на кравешките изпражнения сгряла врабчето и то се почувствало толкова щастливо, че скочило и започнало да пее. Чула го котката на един фермер, извадила го от миризливата кравешка субстанция, изчистила го и го изяла. ПОУКИТЕ ОТ ТАЗИ ИСТОРИЯ СА: 1. НЕ ВСЕКИ, КОЙТО СЕ ИЗХОЖДА ВЪРХУ ТЕБ, ТИ Е ВРАГ. 2. НЕ ВСЕКИ КОЙТО ТЕ ВАДИ ОТ ИЗПРАЖНЕНИЯТА ТИ Е ПРИЯТЕЛ; АКО ИЗЛЕЗЕШ ОТ МРЪСОТИЯТА, ДРЪЖ СИ УСТАТА ЗАТВОРЕНА"

• rima
  " Aug 05

  ДВАТА ВЪЛКА Един старец от индианското племе чероки разказал на внука си каква борба се води в човека: -Синко, във всеки от нас живеят по два вълка и те се борят помежду си. Единият е зъл. Той е гневът, ревността, съжалението, горчивината, примирението, алчността, надменността, самосъжалението, роболепието, вината, лъжите, фалшивата гордост, егоизмът, егоцентризмът. Другият е добър. ГТой е радостта, мирът, любовта, надеждата, честността, човечността, добротата, съчувствието, щедростта, благотворителността, истината, съпричастността и вярата. Внукът помислил за миг и попитал: -И кой вълк побеждав? -Този, когото храниш синко-простичко отговорил старецът."

• rima
  " Aug 06

  УЛОВЕНАТА ПТИЦА Един мъж уловил птица, а тя му проговорила: Господине, в живота си сте изяли толкова крави и овце, а все още сте гладен. Малкото месце по моите кости едва ли ще ви засити. Ако ме пуснете на свобода ще ви дам 3 мъдри съвета. Първият ще кажа, докато съм на ръката ви, вторият от покрива на къщата, а тертият-от върха на онова дърво. Мъжът се съгласил. Освободил птицата и тя казала на ръката му: -Първи съвет: не вярвай на абсурдни обещания, независимо кой ти ги казва. Птицата излетяла и кацнала на покрива: -Втори съвет: не тъгувай за миналото. Междудругото казала птицата-в моето тяло е скрита огромна перла, с тегло колкото 10 медни монети. Тя трябваше да е наследство за теб и децата ти, но ето че не стана. Можеше да си притежател на най-голямата перла в света, но ти пропиля шанса си. Мъжът заплакал, като дете: _не ти ли казах да не съжаляваш за миналото?-рекла птицата-а също и да не вярваш на абсурдни неща? Та аз цялата тежа по-малко от 10 медни монети. Как бих могла да побера в себе си, толкова тежка перла? Мъжът започнал да идва на себе си и попитал: -Добре а съвет номер 3? -Да. Ти толкова добре се възползва от първите два! НЕ ДАВАЙТЕ СЪВЕТИ НА ХОРА, КОИТО НЯМА ДА ГИ ОЦЕНЯТ. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ УСИЛИЯ НА ВЪТЪРЯ ЗА НЕЩА, КОИТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПОПРАВЕНИ!"

• rima
  " Aug 07

  . МАГАРЕТО И КЛАДЕНЕЦА Едно магаре паднало в кладенец, който фермерът бил забравил да покрие. Животното ревяло часове наред, докато фермерът се чудел какво да предприеме. Накрая той решил, че магарето е старо, а кладенецът и без това трябвало да се зарие, така че нямало смисъл да хабят сили за спасителна операция. Той помолил своите съседи, да му помогнат. Всеки взел по една лопата и започнал да гребе и хвърля тор в кладенеца. Магарето разбрало какво му готвят и отначало заревало още по-силно. Но после за учудване на всички, то млъкнало. След, като хвърлили по още няколко лопати, фермерът решил да провери какво става на дъното на кладенеца. Той бил изумен, когато разбрал, че след всяка хвърлена лопата с мръсотия върху него , магарето се отърсвало и стъпвало върху нея. Така съвсем скоро, за всеобщ потрес животното се показало на ръба на кладенеца и в тръс се отдалечило. ЖИВОТЪТ ЩЕ СЕ ОПИТА ДА ВИ ЗАКОПАЯ С ВЯКАКВИ МРЪСОТИИ. НАЧИНЪТ ДА СЕ ИЗМЪКНЕТЕ ОТ КЛАДЕНЕЦА Е ДА СЕ ОТТЪРСИТЕ И ДА ПРАВИТЕ КРАЧКА НАГОРЕ. ВСЯКА БЕДА, КОЯТО ВИ СПОЛЕТИ, МОЖЕ ДА БЪДЕ И ЗДРАВО СТЪПАЛО."

• thalia
  " Sep 17

  http://saintdobry.com/category/uroci/"

• thalia
  " Sep 17

  Да си простиш Живял едно време човек, който като му дошло времето, умрял. Огледал се и много се учудил. Тялото му лежало на леглото, а у него останала само една душа. Голичка, прозрачна и всичко се виждало като на длан. Разстроил се човека – без тяло станало някак си неприятно и неуютно. Всички мисли плавали в душата му като разноцветни рибки. Всичките му спомени лежали на дъното на душата му – в зимай и разглеждай. Сред тези спомени имало красиви и хубави, такива, които ти е приятно да разгледаш. Но имало и такива, от които на самия човек да му стане страшно и противно. Опитал се да изхвърли от душата си лошите спомени, но не се получило. Тогава той се постарал да сложи отгоре по-симпатичните спомени. И тръгнал по определената му пътека. Бог само погледнал човека и нищо не казал. Човекът решил, че Бог в бързината не е забелязал другите му спомени, зарадвал се и се отправил в рая, тъй като Бог не затворил вратите на рая пред него. Минало време, трудно може да се каже колко, тъй като там, където попаднал човека, времето вървяло не както на Земята. И човекът се върнал назад, към Бога. - Защо се върна? – попитал го Бог. – аз не ти затворих вратите на рая. - Господи, не ми е добре в твоя рай. – казал човека. – Страхувам се да направя и крачка – малко е хубавото в моята душа и не може да се прикрият глупостите, които съм вършил. Страхувам се, че всички виждат колко съм лош. - А какво искаш? – попитал Бог, доколкото той е творец на времето и има от него достатъчно, за да отговори на всеки. - Ти си могъщ и милосърден, – казал човека. – Ти видя каква е душата ми, но не ме спря, когато се опитвах да скрия греховете си. Съжали ме, прибери от душата ми всичко лошо. - Аз очаквах съвсем друга молба, – отговорил Бог. – Но ще направя това, което искаш. И Бог взел от душата му всичко, от което се срамувал човека. Премахнал от паметта му предателствата и измените, страхливостта и подлостите, лъжите и клеветите, алчността и мързела. Но забравил за ненавистта, човекът забравил и за любовта, забравил за своите падения, забравил и за своите полети. Душата стояла пред Бога празна – много по-празна от мига, когато човекът се появил на света. Но Бог бил милосърден и върнал всичко обратно в душата. И тогава човекът отново попитал: - Какво да правя, Господи? Ако доброто и злото в мен са така преплетени, къде да ходя? В ада ли? - Върни се в рая, – отговорил Творецът, – аз не съм създавал нищо друго освен рая, а ада ти го носиш в себе си. И човекът се върнал в рая, но минало време и той отново застанал пред Бога. - Господи! – казал човека. – Не ми е добре в твоя рай. Ти си могъщ и милосърден. Съжали ме и ми прости греховете. - Аз очаквах съвсем друга молба, – отговорил Бог. – Но ще направя така, както искаш. И Бог простил всичко, което човекът е извършил. И човекът се върнал в рая. Но минало време и той отново се върнал и застанал пред Бога. - Какво искаш сега? – попитал Бог. - Господи! – казал човекът. – Не ми е добре в твоя рай. Ти си всемогъщ и милосърден и ми прости. Но аз сам не мога да си простя. Помогни ми! - Очаквах такава молба, – отговорил Бог. – Но това е камъкът, който не мога да помръдна…. Приятели, помнете, любовта започва с прошката и приемането на самия себе си! И никой не може да направи това вместо вас!…"

• thalia
  " Sep 18

  Кръстът Млад мъж беше в края на силите си и не виждайки изход, падна на коленете си в молитва. “Боже, не мога да продължа – каза той. – Имам да нося прекалено тежък кръст.” Бог отговори: “Сине мой, ако не можеш да понесеш неговата тежест, просто остави кръста си в тази стая. След това отвори онази врата и си избери който и да е друг кръст.” Мъжът беше изпълнен с облекчение и каза: “Благодаря Ти, Боже.” След това направи така, както му беше казано. Като влезе в стаята, той видя много кръстове – някои толкова големи, че върховете им не се виждаха. Тогава забеляза малко кръстче, подпряно на отдалечената стена. “Бих искал този, Боже” – прошепна той. И Бог отговори: “Синко, това е кръстът, който ти току-що остави.” Когато проблемите в живота изглеждат непреодолими, това ни помага да се огледаме наоколо и да видим с какво трябва да се справят другите хора. Тогава ти ще видиш, че си по-щастлив, отколкото си си представял."

• thalia
  " Sep 19

  Бедното момче Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден то видяло, че има само 10 цента в джоба си. То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне. Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода. Жената видяла, че момчето било много гладно и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. То я изпило много бавно и после попитало: - Колко ви дължа? - Нищо не ми дължите. – отвърнала тя. – Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта. - Тогава ви благодаря от цялото си сърце! – отговорило момчето. Когато Хауърд Кели напуснал къщата, той не само се чувствал физически по-добре, но и възвърнал вярата си в Бог, която почти никога не го била напускала. Години по-късно, същата млада жена се разболяла много тежко. Местните лекари били объркани и изпратили младата жена в голям град, където смятали, че специалистите ще могат да диагностицират това рядко заболяване. Д-р Хауърд Кели бил повикан за консултант. Когато той чул името на града, в който тя живеела, един спомен изплувал пред очите му. Той станал и отишъл в нейната стая. Влизайки там, той мигновено я разпознал. Върнал се в стаята за консултации решен да направи всичко по силите си, за да й спаси живота. От този ден нататък, той обръщал специално внимание на този случай. След дълга битка, войната най-накрая била спечелена. Д-р Кели бил дал инструкции болничната сметка да му бъде изпратена за одобрение. Когато получил фактурата, той я прегледал, написал нещо в полето и я изпратил в нейната стая. Отваряйки плика, тя си мислела, че вътре ще намери фактура, която ще изплаща до края на дните си. Когато най-накрая отворила плика, нещо привлякло вниманието и върху полето на фактурата. Тя прочела следните думи: Платено изцяло с чаша мляко: Д-р Хауърд Кели. Радостни сълзи изпълнили очите и сърцето й. Тя прошепнала: “Благодаря ти Господи, че любовта ти е докоснала ръцете и сърцата на хората”. Казват, че хлябът, който си хвърлил във водата, се връща при теб. Едно добро дело, което си свършил днес, може да се върне при теб или на някой, който обичаш тогава, когато най-малко очакваш. Ако това добро не ти се върне, то поне си направил света малко по-различен. А не е ли в крайна сметка точно за това животът? Най-трудният урок в живота е да се научим кои мостове трябва да преминем и кои трябва да изгорим… Много хора преминават покрай нас през живота ни, но само истинските приятели оставят своя отпечатък в нашите сърца."

• thalia
  " Sep 20

  Защо Господ постъпва различно Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно? В едно от своите пътувания монахът о тседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно. Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие: - Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря. - Добре. – Казал гостенинът и двамата си легнали. На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях. Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша. Той не можел да пита и просто тръгнал. Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашия монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша, която беше откраднал предния ден. Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка. В нея живеели баба и внучката й, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо, което притеснявало възрастната жена било как ще се оправи внучката й след като тя почине. Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята. На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътя си с другия монах. Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътя им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брега й, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромния си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била чиста и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката, за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката, която била много бурна и удавила момчето. Нашият монах вече не издържал и попитал: - Какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам. Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашия монах до него. - Аз не съм монах, – казал той – а съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му. - От първия дом, в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах. - Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него. - После отседнахме при бабата и момичето й, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка й, жената се молеше сутрин и вечер да й помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот. - Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче? - Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и затова Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечния пъкъл. Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най-сетне получи отговор на въпроса си."

• rima
  " Sep 20

  Усмихна ме, Талия:)"

• thalia
  " Sep 21

  радвам се! от същия източник: Притча за въплъщаването Спомняйте си тази притча тогава, когато сте в сложна ситуация и ще се изпълните с мъдрост и радост. Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях: - Защо искаш да се въплътиш? - Искам да се науча да прощавам. - На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш. Натъжила се Душата, но повторила: - Аз така искам да се науча да прощавам! Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала: - Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш. Приближила се друга Душа и казала: - Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш. Още една Душа се приближила и казала: - Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава. Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили. Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!"

• AvaS
  " Sep 26

  Попаднали в капана на осъждането, ние сме абсолютно затворени, защото съденето спира потока, блокира нашето развитие и увеличава страховете ни. Когато си позволяваме да съдим някого за нещо, ние си мислим, че сме прави. Това усещане за правота е нищо друго, освен част от нашата защита срещу осъждане, която е компенсация за някаква вина. Когато започваме да осъждаме някого, ние стартираме и битка за власт, която отразява нашия собствен вътрешен конфликт. Осъждането идва от нашата собствена проектирана вина. Ако не се чувствахме виновни, ние просто щяхме да видим позив за помощ и да реагираме съответно с емпатия, вместо осъждане. Съденето изисква и очаква наказание, насочено е към другите под формата на атакуващи мисли, като в същото време те са предопределени за самите нас. Това си е чиста проекция и целта й е да ни отдели от проблема или човека и да ни даде едно специфично усещане за превъзходство спрямо него. Цената на това усещане е твърде висока, обаче. Вкарваме се в омагьосан кръг, който води надолу. Заслепяваме се сами, не виждаме безкрайните възможности на вселената и оставаме в ограничената територия на този капан. А бихме могли да изберем усещането за равенство, вместо за превъзходство и да се освободим от тесните схващания на капана. Ако изберем благословия, вместо осъждане, тогава и ние ще бъдем благословени обратно. Ако изберем да помогнем, вместо да осъдим, тогава и ние бихме получили някой ден помощта, от която имаме нужда. Каквото и да решим да изберем за другите, ние го избираме и за себе си. Знам, че е трудно за приемане, но така оперира нашия свят и по-добре да го знаем, а пък какво ще приемем е друг и личен въпрос. http://www.momichetataotgrada.com/article/razvalnuvani/valneniq/kapanut-na-osuzdaneto"

• rima
  " Sep 26

  Чудесно е, че ситуацията ви е накрала да прочетете и се замислите над ситуацията. Не е моя работа да съдя хората. Има си шеф горе за това. Няма как да реагирам с емпатия към човек, който постоянно се опитва да създава конфликти в сайта, да налага свои правила, не уважава труда на другите, желае да се наложи и докаже на всяка цена.......прекалено силно развито чувство за справедливост имам , мила Авас......това, че сте се оставили някой да изманипулира и заблуди вас, не значи, че ще го оставя да направи същото с мен и останалите. Може да сте сигурна, че вина и завист не изпитвам, излишни губещи време емоции. Може да си направите равносметка кой какво има и е постигнал в живота......това относно завистта;) не бих завиждала за самотата, неуспехите и излишното самочувствие без покритие на някой........смешно е, да не кажа по-силна дума, жалко."

• thalia
  " Sep 26

  Притчи с източни този сайт: http://www.network-hv.com/predstavyaniya/2010-05-28-04-43-43/41/406"

• thalia
  " Sep 26

  Такъв брат Един мой приятел на име Пол получил автомобил, като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да й се възхищава. - Ваша ли е тази кола господине ? – попитал той . Пол кимнал. - Брат ми я подари за Коледа. Момчето било поразено. - Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент ? О, Боже, бих искал... – и той се поколебал. Пол, разбира се, знаел какво желае момчето – да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа. - Бих искал – продължило момчето, - да мога да бъда такъв брат. Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил : - Искаш ли да те повозя в колата си ? - Да, разбира се . След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало : - Господине имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи ? Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът – да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път. - Бихте ли спрели пред онези две стъкла? – запитало момчето. Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснал силно до гърдите си и посочил към колата. - Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подаръкът за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази...Тогава сам ще видиш през прозорците всички Коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа. Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване. Тази година на Бъдни вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите си : „ По- благословен е онзи, който дава ... „"

• thalia
  " Sep 26

  Когато си мислиш, че не те гледам Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота. Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм. Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна. Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам. Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда. Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто чрез изпращането на това до някой друг може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите."

• thalia
  " Sep 26

  Всеки ден е изключителен Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. \"Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай.\" Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала. Той се обърна към мен и ми каза: \"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален.\" Няма да забравя тези думи. Те промениха живота ми. Днес чета повече от преди и чистя по-малко. Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината. Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко . Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени. Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристални те си чаши. Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета.. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно. Фрази, като \"Един ден....\" или \" Някой ден....\" вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си. Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели. Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво. Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени. Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя \"тия дни\". Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша \"тия дни \". Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам. От сега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват. Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни."

• thalia
  " Sep 26

  Придържай се към ... Придържай се към важните неща в живота си. Придържай се към Вярата - само тя ни позволява да вярваме, че няма невъзможни неща. Само тя дава сила на душата. Придържай се към Надеждата. Тя прогонва съмненията и ни позволява да бъдем позитивни и жизнерадостни. Придържай се към Доверието – то е в основата на всички взаимоотношения, които са ценни и съдържателни. Придържай се към Любовта – тя е най-прекрасният подарък.... придава смисъл на живота. Придържай се към Семейството – то е твоят корен и началото, откъдето си израснала, то е лозата, която е израснала с времето, за да те храни, да те подкрепя по пътя ти и винаги да остане с теб. Придържай се към Приятелите – те са най-важните хора в живота ти и те правят света по-добро място. Към Себе си... Придържай се към това, което си и към всичко, което си научила, защото това са нещата, които те правят уникална. Не забравяй, че това което чувстваш и това, в което вярваш е правилно и важно. Сърцето ти може да говори много по-силно, отколкото разума ти.... слушай го. Придържай се към Мечтите си – бори се за тях усърдно и честно. Никога не поемай лесния път и не се поддавай на лъжата. Другите По пътя си не забравяй за другите и намери време за техните нужди. Наслаждавай се на красотата около теб. И намери куража да погледнеш нещата по по-различен начин. Прави света си по-добър всеки ден! И не изпускай важните за теб неща, защото те придават смисъл на живота ти! Придържай се към тези неща!"

• thalia
  " Sep 26

  Какво научих от Ноевия ковчег? Всичко, което трябва да знам за живота, научих от Ноевия ковчег: Първо: не изпускай лодката. Второ: Запомни, че всички сме в една и съща лодка (т.е. ситуация). Трето: Планирай предварително. Когато Ной строял ковчега, не е валяло. Четвърто: Поддържай форма. Когато си на 600 години, някой може да те помоли да направиш нещо наистина голямо. Пето: Не слушай критики; просто продължи с работата, която трябва да се свърши. Шесто: Изгради бъдещето си на високо. Седмо: От причини за безопасност, пътувай с партньор. Осмо: Бързината не винаги е предимство. Охлювите били в ковчега заедно с гепардите. Девето: Когато си под стрес, поплувай малко. Десето: Помни, ковчегът бил построен от аматьори; Титаник - от професионалисти. Единадесето: Независимо каква е бурята, винаги след нея се появява дъга."

• thalia
  " Sep 26

  Докосване до децата Намалете темпото само за три минути, за да се докоснете до мъдростта на децата. Струва си да се вслушате в думите им. Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?” Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите: Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов. Ребека – 8 години. Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него. Били – 4 години Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат. Карл – 5 години Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя. Криси – 6 години Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен. Тери – 4 години Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари. Дани – 7 години Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват. Емили – 8 години Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш. Боби – 7 години (О-о-о-о) Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш. Ника – 6 години (ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета) Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден. Ноил – 7 години Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. Томи – 6 години По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов. Синди – 8 години Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна. Клер – 6 години Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. Илейн – 5 години Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. Крис - 7 години Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само. Мери-Ан – 4 години Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. Лорен – 4 години Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички. Карен – 7 години (каква представа!) Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно. Марк – 6 години Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят. Джесика – 8 години И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал: „Нищо, само му помогнах да си поплаче.” (Подобното лекува подобно – колко хомеопатично.) в. „Хомеопатия”."

• thalia
  " Sep 26

  13 фрази за живота 1. Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб. 2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче. 3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце. 4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти. 5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой. 6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея. 7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят. 8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.. 9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си. 10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило. 11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората. 12. Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти. 13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш. Габриел Гарсия Маркес"

• thalia
  " Sep 26

  Избирам... Тъй като аз съм единственият човек, с когото ще съм свързан цял живот, избирам : · да се обичам такъв, какъвто съм сега; · да се почитам и ценя; · да бъда своят най-добър приятел; · да бъда човекът, с когото бих искал да прекарам остатъка от живота си; · да се грижа и за другите; · да засилвам, развивам и споделям обичта и живота си."

• AvaS
  " Sep 26

  Попаднали в капана на осъждането, ние сме абсолютно затворени, защото съденето спира потока, блокира нашето развитие и увеличава страховете ни. Когато си позволяваме да съдим някого за нещо, ние си мислим, че сме прави. Това усещане за правота е нищо друго, освен част от нашата защита срещу осъждане, която е компенсация за някаква вина. Когато започваме да осъждаме някого, ние стартираме и битка за власт, която отразява нашия собствен вътрешен конфликт. Осъждането идва от нашата собствена проектирана вина. Ако не се чувствахме виновни, ние просто щяхме да видим позив за помощ и да реагираме съответно с емпатия, вместо осъждане. Съденето изисква и очаква наказание, насочено е към другите под формата на атакуващи мисли, като в същото време те са предопределени за самите нас. Това си е чиста проекция и целта й е да ни отдели от проблема или човека и да ни даде едно специфично усещане за превъзходство спрямо него. Цената на това усещане е твърде висока, обаче. Вкарваме се в омагьосан кръг, който води надолу. Заслепяваме се сами, не виждаме безкрайните възможности на вселената и оставаме в ограничената територия на този капан. А бихме могли да изберем усещането за равенство, вместо за превъзходство и да се освободим от тесните схващания на капана. Ако изберем благословия, вместо осъждане, тогава и ние ще бъдем благословени обратно. Ако изберем да помогнем, вместо да осъдим, тогава и ние бихме получили някой ден помощта, от която имаме нужда. Каквото и да решим да изберем за другите, ние го избираме и за себе си. Знам, че е трудно за приемане, но така оперира нашия свят и по-добре да го знаем, а пък какво ще приемем е друг и личен въпрос. http://www.momichetataotgrada.com/article/razvalnuvani/valneniq/kapanut-na-osuzdaneto"

• thalia
  " Sep 28

  Добре пазени­те мисли носят щастие Така, както стрелецът насочва право стрелата си, така и мъдрецът насочва право своята вибрираща и непос­тоянна мисъл. Нея човек трудно може да удържи и опази. Прилична на риба, извадена от водното й обиталище и захвърлена на сушата, нашата мисъл подскача във всички посоки. Трудно укротимо, непостоянно и своенравно, съзна­нието е добре да бъде обуздавано. Обузданото съзнание носи щастие. Нека мъдрецът пази своите мисли, защото те са трудно уловими, много хитри и своенравни. Добре пазени­те мисли носят щастие. Хората, обуздаващи своето съзнание, което скита надалеч, крачи самотно, няма тяло и се крие в камерата на сърцето, ще бъдат свободни. Ако мислите на човека са нестройни, ако той не познава истинския закон, ако душевното му спокойствие е нарушено, неговото знание никога няма да бъде свършено. Каквото и да стори неприятел на неприятел, каквото и да стори враг на враг, вредата от неправилно насо­ченото съзнание ще бъде по-голяма. Нито майката, нито бащата, нито който и да е друг близък би могъл да направи толкова много, колкото правил­но насоченото съзнание. (Словата на Буда) - magicaura.com"

• thalia
  " Sep 28

  Малките умирания в живота ни Приемането на смъртта, разбира се, е свързано с това как реагираме на всички малки умирания в живота ни — загубата на приятели, семейство, любовници, на особено скъпи моменти и места, на работа или шансове, надежди и мечти или убеждения. Интересното за мен е, че за голям брой хора, изглежда, не е необходимо да понасят тежки страдания, стига да се научат да дават на другите по малко всеки ден и да се отказват от настоящето, за да посрещнат неизвестното. За да научат този урок, някои хора трябва да се изправят пред „най-лошото\", а други — не. Всекидневният ритъм на даване на другите и на отказване от настоящето създава уменията, които им помагат да се справят, когато загубят близък човек или заболеят тежко. (Каръл Пирсън) Има хора, които задържат тези малки умирания. Заминават, без да кажат довиждане. Завършват гимназията или колежа и нито празнуват, нито скърбят за живота, който никога няма да се повтори. Преструват се, че рождените дни са като всеки друг ден. Сякаш няма да има загуба, ако не я признаят. Тези хора винаги трябва да предизвикат кавга, за да прекъснат някоя връзка, или да се престорят, че тя никога не е означавала нещо за тях. Хората, които блокират всичките си рецептори, така се задръстват емоционално, че не им остава място за нищо ново. Постепенно започват да чувстват неразположение и скованост. Други, които са помъдрели, знаят, че понякога трябва да напуснат някого, някое място или някоя работа, защото е време за израстване, за придвижване. Знаят, че стареенето крие нови възможности, но бележи и края на младостта. Тези хора могат да празнуват бъдещето и своята нова област на израстване, като същевременно признават какво е означавало за тях да бъдат с даден човек, на дадена работа или място. Могат също да отделят време, за да благодарят за миналото и да скърбят за загубата си. Като излеят благодарността и скръбта си, отварят място за новото. След като са изпитали тези чувства, вече са готови да изпитат eмоцията от новото израстване. Научаваме от опит, че не е нужно болката да е безсмислено нещастие, че тя може да даде храна за по-нататъшно развитие и промяна. magicaura.com"

• AvaS
  " Sep 28

  Всеки ден срещаме хора, които не са щастливи. От улицата, от телевизията, в работата често ни залива завист, омраза, ярост, недоволство, лицемерие и какви ли не още негативни емоции, примери и картини. Всички новини и вестници започват с такива истории, които засилват тъмната картина. Наистина ли от това имаме нужда и в това ли можем да намерим удовлетворение и щастие? Общоприета е максимата, че всяка лоша новина е по-добра от добрата. Освободете ненужното! Навсякъде по света, независимо от националността или цвета на кожата, хората са обичащи и мразещи. Хора, които обичат да живеят добре, да се чувстват добре и да се отнасят със себе си и околните добре, са обичащи, без значение какво е материалното им състояние. Другите “мразещи” са хората, които не харесват нищо на този свят, включително и себе си. Те са много критични към другите, но не и към себе си, недоволни от всичко и всички, отказват да поемат отговорност за собственият си живот и обвиняват други за собствените си провали. Те никога нямат решение за проблемите, но говорят неуморно и обсебващо за тях. Тези хора живеят скучно и тъжно и затова се занимават с живота на други, те не знаят какво е да обичаш и да се възхищаваш, не познават онези малки нещица, които са истински важните и осмислят ден по ден живота ни по пътя към големите постижения. Проядени от завист и злоба, ликуват при вида на нечий съсипан живот, на провалена кариера на колега, на издънка на съседско дете, на взривена кола на успял бизнесмен и т.н. Те са задръстени от душевни боклуци, но не се осмеляват да се освободят от тях, защото така ще останат по-празни, по-уплашени и по-самотни. Сигурно сте ги срещали. Просто няма начин. Негативните хора са способни по такъв начин да повлияят върху духа ви, че след една среща с такъв човек да се чувствате депресирани и подтиснати. Способни са да изсмучат цялата позитивна енергия, с която разполагате и да я трансформират в негативна. А те са доволни, когато намерят поредната си „жертва” и се изпълват с енергия и нови сили да продължат. Тези хора често определяте като „кръвопийци” или „енергийни вампири”, но истината е, че вие им позволявате да ви манипулират. Негативните нагласи, непрекъснатото оплакване и коментари, недоволството, отчаянието и чувството за безизходица заразяват и повличат. Те са като една зараза, епидемия, която обхваща бързо много хора. Без да се усетите, вие започвате да повтаряте същите думи машинално под влияние на общото настроение и така циментирате ограничаващите си убежденията. Вашите мечти ще си останат само един блян, ако продължавате да се оплаквате заедно с колегите си от ниските заплати, ако само обсъждате с приятелите си, че няма никакви възможности и да коментирате по цял ден новините за престъпност, бедност, безработица. Как да се отървете от негативността, когато като че ли това ви обгражда и задушава отвсякъде? Просто трябва да се отдръпнете от нея и да откажете да я приемете вътре в себе си. Вашите мисли и нагласи (положителни или отрицателни) оформят вашата същност. Когато вашите мисли са тъжни, всичко което виждате, чувате, усещате, опитвате или докосвате е тъжно, цялата Вселена е тъжна. Ако винаги виждате най-лошото във всяка ситуация, то вие със сигурност ще привличате негативните ситуации и хора като магнит във вашия живот. Когато съзнанието ви е щастливо, цялата Вселена е щастлива. Всичко това са доказателства единствено за изборите, които сами сте решили да направите – да бъдете победители или жертви, да обичате или да мразите, да се усмихвате или да страдате, да бъдете даващи или взимащи, да подхождате към живота като творци или като недоволни… Всички Ние сме свързани и оказваме влияние един на друг по начини, за които не разбираме и дори не предполагаме, че съществуват. Нека да не се превръщаме в проводници на лоша енергия, на тъмни мисли, да не изричаме ужасни думи и да не се превръщаме в кошчета с мръсни отпадъци. Няма начин да се изолираме напълно от действителността, но можем да потърсим позитивното във всичко негативно или просто да го пропуснем да премине покрай нас, да останем просто наблюдатели и да не позволяваме на нищо да ни смачква, демотивира и обезкуражава. Нека да откриваме и се фокусираме върху прекрасни събития, красиви гледки, топли срещи, нежни отношения, страхотни постижения, вълнуващи филми, мотивиращи книги, вдъхновяваща музика и щастливи моменти. Нека да се обграждаме с радост, с добри хора и с добри обстоятелства и да търсим това, което ни радва, зарежда и мотивира. Позитивността поражда позитивност. Усмихвайте се и усмихвайте дните и на други хора! http://sun-changelife.blogspot.com.es/2011/09/blog-post_27.html"

• rima
  " Sep 28

  Господ е създал Ада,за да могат хората да оценят Рая. Ако всичко беше само положително и добро, хората нямаше да го уважават и ценят."

• AvaS
  " Sep 30

  Към мъдростта на притчите отново се обръщаме и днес. С благодарност към моите ангели пазители в човешки облик, които винаги се появяват в подходящия момент, с подходящите думи и подкрепа. Благодаря ви! Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота. - Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът. - Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът. Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, oт което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб. Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело: „ПРОМЕНИ СВЕТА” - Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. Истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми. И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял. Минали години. Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал: - Какво научи по Пътя? - Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи. - Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си. И изчезнал. Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело: „ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ” - Това си и мислех – си рекъл той. Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина. И той възстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка. Минали години. Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал: - Какво научи по Пътя? - Научих, – отвърнал принцът, – че другите не са причината, нито на извора на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия. - Имаш право – съгласил се мъдрецът. С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си. Казал старецът тези думи и изчезнал. След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело: „ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ” - Да – помислил принцът. Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя. И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос: - Какво научи по пътя? - Научих, – отвърнал принцът, – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим. - Добре – казал старият мъдрец. - Да – продължил принцът, но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна! - Точно това е следващата ти цел – съобщил му мъдрецът. Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път. Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял: „ПРИЕМИ СЕБЕ СИ” Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано. - Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той. Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава. Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос: - Какво научи по Пътя? - Научих, – отвърнал принцът, – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно. - Добре – казал мъдрецът. Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата. - Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел: „ПРИЕМИ ДРУГИТЕ” Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени. Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал: - Какво научи по Пътя? - Научих, – отговорил принцът, – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата. От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело: „ПРИЕМИ СВЕТА” - Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът. Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед? - Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща. - Научих – отвърнал принцът, че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света. Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината. - Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината. И старецът изчезнал…. Колко красиво е обрисуван нашия път, с всичките му етапи, Но ако не минем през всеки един от тях изобщо няма да можем да видим всяка следваща врата. Красотата е в пътя. А битките са само в нашето съзнание – докато не осъзнаем, че нужда от битки няма.. а само от приемане и осъзнаване. http://www.svoizbor.com/2012/09/battles-in-life/"

• dessi_2103
  " Oct 01

  -Добро утро - извикал мъдрецът на младежа, когато се изравнил с него. -Какво правиш? Младият човек се спрял за миг, погледнал го и отговорил: -Хвърлям морски звезди обратно в океана. -Може би трябваше да те попитам защо ги хърляш обратно в океана? -Слънцето изгрява и започва отливът. Ако не ги върна, те ще умрат. -Но, млади момко, този плаж е много дълъг и целият покрит с морски звезди.Ти нищо не можеш да промениш. Младежът го изслушал учтиво.После се навел, дигнал поредната морска звезда, хвърлил я върху пенливите вълни и казал: -За тази вече го промених.\" http://www.sharebg.org"

• rima
  " Oct 02

  Радвам се, че харесвате въпросните книги, те са една от основите в/за духовното пробуждане. Деси, притчата, която толкова настоявахте да публикувате я има под номер 3, с пълният текст. Бях ви го написала в предният пост. Ще се радвам, ако хората наистина четат и споделят наученото."

• thalia
  " Oct 09

  ПРИЧИНАТА ДА СТАВАШ СУТРИН ОТ ЛЕГЛОТO Един възрастен човек, срещнал трудност с намирането на работа и вече цяла седмица не бил хапвал нищо. Но въпреки своята отпадналост, той не губел Надежда. Всеки ден ставал сутрин рано и тръгвал да търси работа. Едва на седмият ден успял да си намери работа в двора на един богат човек.На края на работния ден, бедния човек получил две дребни монети.С едната монета, човекът си купил хляб, който побързал да изяде,за да се справи с физическото си безсилие.А с втората монета, минал през пазара и си купил една красива лилия. Цветарят бил доволен от покупката, но му дожаляло за човечеца и го попитал: -Добре ти нямаш какво да ядеш, а си купуваш цвете?Защо не си купиш нещо за хапване? Мъдрият беден човек казал: -Първата половина от моя труд дадох за да мога да преживея- казал и се усмихнал. -А втората половина е, за да имам за какво да живея! Бедният човек поднесъл цветето към себе си и вдишал с наслада аромата му, той знаел, че без удоволствие ,без да имаш нещо красиво, заради което се събуждаш сутрин, живота губи своя смисъл. ПОУКАТА Е – човек да прояви щедрост към нещо, което му носи удовлетворение, радост и вдъхновение. hironbg.com"

• thalia
  " Oct 09

  КЛЕТВА „Един човек, измъчен от безкрайните си неудачи, се заклел, че ако неговите нещастия го оставят, той ще продаде дома си и ще раздаде парите, които ще получи, на бедните. След някое време съдбата наистина станала милостива към него и той си спомнил своята клетва. Но не му се искало да губи толкова много пари, затова измислил изход от ситуацията. Обявил, че ще продаде дома си, но заедно с котката. За къщата си поискал една сребърна монета, а за котката -десет хиляди. Скоро се намерил купувач, който купил къщата заедно с котката. Едната монета, получена за къщата, нашия хитрец дал на бедните, а парите за котката оставил за себе си.“ Много от нас мислят точно като този човек. Те решават да следват някакъв път, но винаги са склонни да изтълкуват нещата така, както им изнася и им е изгодно. До момента, докато не преодолеят това поведение с много усилия и тренировки, те въобще не биха могли да напреднат в откриването на своята истинска същност. hironbg.com"

• thalia
  " Oct 09

  ЗА ЛАСКАТЕЛСТВОТО Един ден Диоген ядял леща, седнал пред някаква къща. В цяла Атина нямало по-евтино ядене от тази манджа. С други думи, щом ядеш леща, значи съвсем си го закъсал. Минал един от министрите на императора и му рекъл: -А, Диоген! Ако се беше научил да си по-покорен и да ласкаеш малко повече императора, нямаше да ядеш толкова леща. Диоген спрял да яде, вдигнал поглед, взрял се в богаташа и му отвърнал: -Бедни ми братко, ако се беше научил да ядеш малко повече леща, нямаше да има нужда да си покорен и да ласкаеш толкова императора. Това е начина на Диоген. На самоуважението и на личното достойнство, въпреки нуждата ни от лично одобрение. Всички имаме нужда от одобрението на другите. Но ако цената за това е да престанем да бъдем Себе си, Тя не само е твърде висока, но се превръща и в някакво нелепо лутане: заприличваме на онзи мъж, дето си търсел мулето из цялото село, яхнал….самото муле. hironbg.com"

• thalia
  " Oct 19

  Как да се отнасяме с възрастните Защо се случва така, че деца и родители постоянно се карат, тровят си живота с постоянни сръдни, забележки и дребнави спорове? Къде е причината? Старите ли са толкова обидчиви и докачливи, или на младото поколение не му достига търпение и разбиране за нещата? Тези семейства, които са принудени да живеят заедно с родителите, на свой гръб са изпитали всички трудности, които неизбежно се случват когато на ограниченото количество квадратни метри се събират три поколения, и всички те са със собствени възгледи, ценности, принципи и характери. Да, често конфликтите между родители, деца и внуци приемат такъв обрат, че за нормални семейни отношения е сложно да се говори. И изглежда така, сякаш няма изход – не можеш да зарежеш старците с отслабващо здраве да живеят сами, дори и да живеят наблизо – все едно животът им трябва да бъде взет под пълен контрол, да им се оказва постоянна помощ и грижа. Трудно е и за родителите, които доскоро са имали безусловен авторитет и са можели да поучават, наставляват и контролират децата си. Сега те трябва да осъзнаят, че живеят по-скоро встрани от скоростната лента, а животът на порасналите им деца е чужд живот, в който съвсем не ги допускат, или пък правят това без никакво желание.И тогава родителите започват да искат по някакъв начин да си върнат предишните права, предизвикват с поведение и упреци – атмосферата остава нажежена. Как да се нормализират отношенията, възможно ли е това? – Разбира се, ако проявите търпение и разбиране. Помислете преди всичко за това как вашите възрастни родители вече не са особено здрави хора, които разбират, че животът им върви към залез. Те вече не са същите, които са били, нямат толкова сили, стеснен е кръгът им от интереси и възможности. И най-важното, появява се страхът да си стар, безпомощен, болен и да се превърнеш в товар за своите деца. Особено тежко за осъзнаване е това за хората, които са водили наситен и енергичен живот, имали са много интереси и увлечения. За тях настъпващата старост е сериозен стрес, и те се съпротивляват както могат. Точно тези родители започват с всички позволени и непозволени методи да укрепват своя авторитет и искат да контролитрат семейството на порасналите си деца, за да върнат времето, когато тяхото мнение и съвети са били приемани безпрекословно. Но ако си помислим, всъщност им трябва съвсем малко – съучастие в живота на цялото семейство, възможност да живеят с общите интереси, задачи и проблеми. И младото поколение трябва просто да разбере и признае това и да не отдалечава родителите от останалото домочадие. Това се прави просто: като дойдете от работа, разкажете за своите неща на родителите си, разпитайте ги какво са правили във ваше отсъствие. Измислете им леки битови задачки, за да се чувстват полезни. Ако имате възможност да се възползвате от техния съвет, непременно подчертайте колко е разумно и уместно е такова решение, благодарете. Обсъждайте семейните планове, не ги изолирайте. Ако са ви дошли гости, поканете ги на общата маса, дайте им възможност да произнесат тост, да пообщуват с вашите приятели. Седнете, послушайте обикновенните им разкази за това, което им се е случило през деня. Празнувайте техните празници и рождени дни, канете техни приятели. Подарявайте им подаръци – всеки знак за внимание е много важен – той говори за вашата любов и загриженост. Ако вашите родители живеят отделно не забравяйте да им се обаждате. Правете го всеки ден. Дори кратък разговор и въпроси за самочувствието и живота ще са много важни и приятни за възрастните хора. И разбира се, редовно ги навестявайте - не само за да им занесете продукти и лекарства. Много важно е да прекарвате време с тях – да пообщувате и да поговорите – поне за кратко, но заинтересовано и неформално. Споделяйте грижите и проблемите на старците – не ги отхвърляйте защото ви се струват незначителни или несериозни. Даже търпеливо изслушан разказ за конфликта със съседката или новия сериал за стария човек ще е по-важен от купчини с лекарства и храни, които сте оставили в движение. Не ограничавайте общуването на възрастните родители и вашите деца. Бабите и дядовците трябва да общуват с внуците – това ще е полезно и за двете страни. Даже ако старите са болни и безпомощни, внуците трябва да виждат и разбират, че в живота има мъка, старост, немощ и болести. Иначе ще израснат бездушни егоисти, а вас ще ви чака тежка старост. Животът минава бързо и започваш да разбираш това едва след като премине по-голямата му част. И вие някога ще станете стари и безпомощни. И само от това как вие самите се отнасяте към своите родители, от това как възпитавате собствените си деца с личен пример, ще зависи как собствените ви деца ще се отнасят с вас, когато на вас ви потрябва грижа и помощ. http://bulgariatimes.blogspot.com/2011/07/blog-post_28.html"

• dessi_2103
  " Oct 29

  Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. „Да имаш малко дребни?\" - смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. „Нямам какво да ти дам\" - отвърнал непознатият. После попитал: „Какво е това, върху което седиш?\" „Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня.\" „Поглеждал ли си някога вътре?\" - попитал непознатият. „Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.\" „Я погледни\" - настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато. Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо - вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк.\" Просяк е всеки, който - дори и да има големи материални богатства - не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себе осъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде -->"

• dessi_2103
  " Nov 01

  “Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща – далеч не идеални”. Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета. Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота. След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: “Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите…” Сега помислете върху това, казал професорът: “Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог… Насладете се на кафето си!” Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота: 1. Живей просто. 2. Обичай щедро. 3. Желай от сърце. 4. Говори мило и приятелски. Запали свещ и се наслади на кафето си този следобед..!"

• dessi_2103
  " Nov 07

  Един човек се обажда на домашния си лекар. - Рикардо, аз съм, Хулиан. - О, здравей! Какво има, Хулиан? - Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария. - Но какво й е? - Започва да оглушава. - Как така да оглушава? - Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш. - Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам. - Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник? - Как разбра, че не чува? - Ами... като я викам, не отговаря. - Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега? - В спалнята. - А тя къде е? - В кухнята. - Така. Извикай я от там. - Марияаааа...! Не, изобщо не чува. - Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе. - Марияаааа...! Марияааа...! Марияааа...! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияаааа...! Нищо. - Приближи се още. Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й: - Марияаааа...! Побесняла, жена му се обръща и му вика: - Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искаааааш...?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш”. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар... ~ Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб... ~ . ~ . ~"

• dessi_2103
  " Dec 01

  Тя беше малка жена, която вървеше по запрашения полски път. Беше вече доста стара, обаче вървежът и беше лек и нейната усмивка имаше свежия полъх на едно безгрижно момиченце. Тя се спря пред една купчина с неопределена форма и погледна надолу. Не можеше много да разпознае. Нещото, което седеше в прахът на пътя, изглеждаше почти безтелесно. Напомняше на една сиво покривало с човешки контури. Малката жена се наведе малко и попита: – Кой си ти? Две почти безжизнени очи погледнаха уморено. – Аз? Аз съм Тъгата, – прошепна гласът вяло и толкова тихо, че едвам се чуваше. – Аа, Тъгата! – каза малката жена толкова радостно, все едно че поздравяваше стара позната. – Ти ме познаваш? – попита Тъгата недоверчиво. – Разбира се, че те познавам! Неведнъж си ме придружавала по Пътя. – Да, обаче... – каза подозрително тъгата, – защо не се страхуваш тогава от мен? Нямаш ли страх? – Защо трябва да бягам от теб, скъпа моя? Ти самата знаеш прекалено добре, че хващаш всеки беглец. Но това, което искам да те питам е: защо изглеждаш толкова отчаяно? – Аз... аз съм тъжна, – отговори сивата купчина с крехък глас. Малката, стара жена седна до нея. – Тъжна си значи, – каза тя и кимна с разбиране с глава. – Разкажи ми, какво толкова те угнетява. Тъгата въздъхна дълбоко. Наистина ли някой този път щеше да иска да я чуе? Колко често си го беше пожелавала. – Моята работа е да ходя между хората и за известно време при тях да пребивавам. Обаче, когато отивам при тях, дърпат се. Плашат се от мен и ме избягват като чума. – Тъгата преглътна тежко. – Те измислиха дори изречения, с които искат да ме анатемосат. Те казват: Животът е весел. И техните фалшиви усмивки водят до спазми в корема и проблеми с дишането. Казват: Любимо да бъде, което ни прави силни. И тогава получават болки в сърцето. Казват: Човек трябва да се държи. И те усещат държането в рамената и гърба. Казват: само слабаците плачат. И задържаните сълзи почти разбиват главите им. Или се притъпяват с алкохол и наркотици за да не могат повече да ме чувстват. – О, да, – потвърди старата жена, – често съм срещала такива хора. Тъгата се вглъби още повече в себе си. – А в същото време искам само да помогна на хората. Когато съм съвсем близо до тях, те могат да срещнат сами себе си. Помагам им да свият гнездо за да излекуват раните си. Който е тъжен, има една особено тънка кожа. Някои печали се обаждат отново като една лошо зараснала рана и това боли много. Но само който допусне тъгата и изплаче всичките сълзи, може наистина да излекува раните си. Но хората не искат да им помогна в това. Вместо това си слагат една светла усмивка върху своите белези. Или навличат една дебела броня от горчивина. – Тъгата замълча. Нейния плач бе отначало слаб, след това по–силен и накрая съвсем отчаян. Старата, малка жена взе купчината здраво в ръце. \"Колко е мека и нежна\", помисли тя и погали мило треперещия вързоп. – Поплачи си, Тъга, – прошепна тя любящо, – успокой се, за да можеш отново да събереш сила. От сега нататък не трябва вече сама да скиташ. Аз ще те придружавам за да не може отпадналостта никога повече да те обземе. Тъгата спря да плаче. Тя седна и погледна учудено своята нова спътница: – Но... но – коя си в края на краищата ти? – Аз? – каза малката, стара жена усмихнато и след това се засмя отново толкова безгрижно като едно малко момиченце. – Аз съм Надеждата."

• miss_m
  " Dec 01

  \" Истинската любов не е нищо друго, освен неизбежното желание да помогнем на другия да бъде този, който е.\" Хорхе Букай"

• dessi_2103
  " Feb 15

  В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта: - Обзалагам се, че ще ги разделя! Любовта отвърнала: - Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш. Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра... Върнала се Любовта при Раздялата и казала: - Хайде, сега е твой ред! - Не, - отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно... Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност. Обърнала се Раздялата и казала: - Ще дойда при тях по-късно... Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране. - Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата. Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие. - Ще дойда по-късно – казала тя и излязла. Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала: - Ето, че настъпи и моето време! Приискало и се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг. - Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа... Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие..."

• rima
  " Feb 22

  Живял някога един велик самурай. Когато станал на възраст, се оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки напредналите му години, продължавала да му се носи славата, че никой не може да го победи. Един ден, обаче се появил воин, решен да отнеме славата на стария самурай. Воинът не бил уважаван противник, защото за него се знаело, че разчита на коварство и провокации за постигането на победа. Изправил се пред стария самурай и му отправил предизвикателство да се срещнат в битка. Учениците на самурая се възмутили от наглото предизвикателство, но старецът спокойно го приел. В уречения час, местния площад почернял от народ, дошъл да види кой ще излезе победител от тази среща. Щом се изправили един срещу друг, младият воин започнал да обижда и унижава стария учител. Хвърлял камъни по него, заплюл го в лицето, изрекъл множество обиди, обиждал дори предците му... С часове се гаврил, за да го извади от равновесие, но старецът бил непоклатим. Привечер, изтощеният от собствената си злоба воин признал поражението си и се оттеглил Тогава, учениците, които цял ден със свити от гняв и възмущение сърца наблюдавали поругаването на славния самурай, се събрали около него и го попитали: - Учителю, как можахте да изтърпите това? Защо не влязохте в двубой да защитите честта си, дори и с цената на това, да го загубите? - Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът? - отвърнал обаче старият самурай. - На този, който го е донесъл. - отговорили учениците. - Същото важи и за завистта, гнева и обидите. Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си! от тук: http://www.obekti.bg/chovek/12024-%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0"

• rima
  " Feb 05

  В корема на една бременна жена имало две бебета. Едното попитало другото: – Ти вярваш ли в живота след раждането? – Разбира се. Със сигурност има живот след раждането! Може би сме тук, за да се подготвим за това, което ще бъдем след него. – Глупости! Няма живот след раждането! Какъв ли ще е този живот след раждането? – Не знам, но със сигурност ще има повече светлина отколкото тук. Може би ще ходим със собствените си крака и ще се храним през устата. – Това е абсурдно! Невъзможно е да стъпваш на краката си. И как така ще се храним през устата, смешно е. Ние се храним през пъпната връв. Виж какво ще ти кажа – живот след раждането няма. Пъпната връв е много къса… – Аз пък мисля, че има. И може би е малко по-различен от този, на който сме свикнали тук. – Но никой не се е върнал от там след раждането. Раждането е краят на живота. И всъщност животът не е нищо друго освен едно съществуване в тъмнината, което не води до никъде. – Добре, аз не знам какво ще е след раждането, но със сигурност ще видим мама и тя ще се грижи за нас. – Мама? Ти вярваш ли в МАМА? И къде си мислиш, че е тя? – Как къде? Навсякъде около нас. В нея живеем и чрез нея се храним. Без нея светът нямаше да съществува! – Аз не вярвам! Никога не съм виждал мама и затова е логично тя да не съществува. – Добре, но понякога когато е тихо, можеш да я чуеш как пее и да усетиш как ни гали. Знаеш ли… аз мисля, че съществува реален живот, който ни очаква и че сега просто се подготвяме за него..."

• rima
  " Feb 05

  12 закона на Кармата 26/01/2015 vidislava 1 Коментар Ето какво трябва да знаете за кармичните закони, за да престанете да се страхувате и да плувате в световете на кармата и преражданията като в свои води. 1. Великият Закон - „Каквото посееш, такова ще пожънеш!” Този закон е познат още като„Законът за Причината и Следствието“; - Каквото изпращаме към Вселената, такова ще получим като отговор; - Ако искаме да получим Щастие, Мир, Любов, Приятелство… то тогава ние би трябвало да Бъдем Щастливи, Миролюбиви, Любвеобилни, Истински Приятели. 2. Законът за Създаването - Животът не се Случва от само себе си, той изисква нашето участие; - Ние сме едно цяло с Вселената, както отвътре, така и отвън; - Всичко, което ни заобикаля, е в тясна връзка с вътрешното ни състояние; - Бъдете себе си, обградете се с това, което искате да присъства в живота ви. 3. Закон за Смирението - Това, което отказвате да приемете, ще продължи да ви съпътства; - Ако това, което виждаме в околните е ВРАГ, или човек, притежаващ главно негативни черти, то тогава няма как да преминем към по-високо ниво на съществуване. 4. Закон за Израстването - Където и да отидеш, пак ще си ти; - Ако искаме да израснем духовно, то промяната трябва да дойде от нас и в нас, а не в хората, местата и нещата в обкръжаващата ни среда; - Единствената даденост в живота сме самите ние и имаме власт единствено над себе си; - Когато променим нашето вътрешно Аз, тогава и животът ни ще се промени. 5. Закон за Отговорността - Когато нещо не е наред в живота ми, нещо не е наред в мен; - Ние отразяваме това, което ни заобикаля и това, което ни заобикаля отразява нас. Това е Универсална Истина; - Трябва да поемаме отговорност за нещата, случващи се в живота ни. 6. Закон за Свързването - Дори и ако нещо, което трябва да предприемем, да изглежда без значение, важно е да го извършим, защото всичко във Вселената е свързано помежду си; - Всяка крачка води до следваща и така нататък, и така нататък; - Някой трябва да свърши първият етап от дадена работа, за да може да се стигне до последния; - Нито първата, нито последната стъпка са от изключително значение, и двете са нужни, за да се изпълни задачата; - Минало-Настояще-Бъдеще са едно Цяло. 7. Закон за Фокусирането - Не можете да мислите за две неща по едно и също време; - Когато се фокусирате върху Духовни ценности, става невъзможно да изпитвате алчност и гняв. 8. Закон за Даването и Гостоприемството - Ако вярвате в нещо, че е истина, то по някое време в живота си ще трябва да докажете, че това наистина е така; - Тук е мястото, където да изкажем това, което сме научили от житейската ни практика. 9. Закон за Тук и Сега - Гледайки назад, за да изследваме какво е било, ни пречи да бъдем изцяло ТУК И СЕГА; - Стари мисли, стари модели на поведение, стари мечти… - Ни пречат да имаме нови изживявания. 10. Закон за Промяната - Историята се повтаря, докато не научим нужните уроци, за да променим своя път. 11. Закон за Търпението и Отплатата - Всички награди, изискват първоначален труд; - Награди с трайно значение изискват търпение и упорит труд; - Истинската радост идва, когато правим това, което се очаква от нас и очакваме наградата, когато й дойде времето. 12. Закон за Значимостта и Вдъхновението - Получаваш това, което си дал; - Истинската стойност на едно нещо е пряк резултат от енергията и намерението, които са вложени в него; - Всеки личен принос е принос към Цялото; - Липсата на бляскав принос не оказва влияние върху цялото, нито го отслабва; - Действия, извършени с Любов, дават живот и вдъхновяват Цялото. Когато птицата е жива… тя яде мравки. Когато птицата е мъртва… мравки ядат птицата. Времето и Обстоятелствата могат да се променят. Не подценявай, не наранявай никого в живота. Днес може да си силен. Но помни. Времето е по-силно от теб! Източник: http://www.social-consciousness.com/2013/09/12-little-known-laws-of-karma-that-will-change-your-life.html статията е копирана от тук: https://inesland.wordpress.com/2015/01/26/12-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0/"

• rima
  " Feb 16

  СИЛАТА НА МИСЪЛТА И МАТЕРИАЛИЗАЦИЯТА От Шри Свами Шивананда Сарасвати: Вашата съдба се определя от вашите мисли. Вие разполагате единствено и само с тази сила, която сте нарисували в своето въображение. Светът около вас е такъв, какъвто сте го преставили мислено. Вие живеете в безкраен океан от сила и радост, но го възприемате единствено такъв, какъвто го мислите, считате и представяте. По определени свои наклонности вие имате определен вид мисли и допускате различни подстрекателства от страна на своето съзнание. Но, ако сте проницателни, вие лесно ще се отървете от фантазиите. Ограничеността на мислите влече след себе си и ограничение на вашите възможности. Вашите житейски ситуации и обкръжаваща обстановка – това не са по-различни неща от обикновена материализация на вашите мисли. Светът преживява възходи и падения не за друго, а защото отразява вашите мисли. Всяка една мисъл, която се ражда във вашето съзнание, в края на краищата задължително ще се реализира. Ако вие с цялата си душа вярвате във възможността за реализация на някакво събитие, то то скоро ще се състои. Могъществото на вашите мисли се определя от тяхната сила, дълбочина и горещина. Мислите стават все по-могъщи и по-могъщи, когато биват непрестанно култивирани и отглеждани. Постоянното обмисляне, желаене или представяне на една и също идея предизвиква голям заряд в материализацията на тази идея. Развивайте чисто съзнание и всичките предмети и светове, които искате да получите, ще станат ваши. Истина е, че всяка мисъл в главата оказва съответстващ ефект върху анатомията и физиологията на човека – изцяло и частично. Медитирайки над природата на собствената си същност, човекът стига до осъзнаването, че неговото физическо тяло е всъщност тънко, фино тяло. Менталното фино тяло става физическо, когато бива нееднократно изрисувано във въображението. Тайната на успеха се заключава в постоянните и повтарящи се усилия. Развивайте непреклонна решимост. Товае важен фактор, който способства реализацията на вашите мисли. Никой на света няма да може да възпрепятства силата на вашите волеви висли. Вие можете да реализирате всичко на този свят. Вашето тяло – това е вашата въплътена мисъл. Когато мислите ви се изменят, тялото ви също се изменя. Съзнанието сътворява тялото от веществото на неговите мисли. Мисълта – това е сила, способна да променя, преобразува и дори- видоизменя – почти всичко в човешката система. Безпорядъкът и дисхармонията във физическото тяло се наричат физическа болест, а конфликтът в съзнанието се казва душевна болест. Причините на тези и на други болести се коренят в невежеството и единствено в процеса на познание на реалността можеш да се излекуваш от тези заболявания. Когато ви вълнува това, което се случва в света, във вашето съзнание възниква силно ментално безпокойство. То нарушава плавното и добре оразмерено течение на всичките потоци на жизнената енергия. Когато тези потоци не текат по правилния начин, се нарушава организацията на работа на надите (енергийните канали). По едни нади започва да преминава повече жизнена енергия, а по други – по-малко. По този начин цялата система излиза от състоянието на равновесие. В този случай менталната дисхармония става причина за физическото заболяване, което може да се излекува, единствено чрез отстраняване на неговата причина. Всяка угнетяваща и тревожна мисъл, която се появява в главата ви, оказва потискащ ефект върху всяка една клетчица на вашето тяло и подпомага възмикването на болести. Всичките негативни мисли – това са предвестници на болестта и посланици на смъртта. Ако искате на живеете дълго, да водите разумен и здрав живот, хранете добри мисли. В строителството и реконструкцията на вашето тяло вашите мисли играят невидима, но колосална роля. Бъдете внимателни! На практика, причините на всички заболявания и съпровождащите ги мъчения се коренят в извратените интелектуални и емоционални състояния и обстоятелства. На вас ми е абсолютно необходимо да възстановите менталната си хармония. Очиствайте мислите си, извършвайки благородни деяния и общувайки с мъдреци. Когато мислите ви се очистят, ще се възстанови нормалното течение на потоците на жизнената енергия, а те, от своя страна, ще изчистят цялостната система изцяло. Всяка добра мисъл укрепва дейността на сърдечно-съдовата система, подобрява работата на храносмилателната система и способства за нормализиране на работата на всичките жлези с вътрешна секреция. Удовлетвореност – това е другото име, характеризиращо състоянието на душевна хармония. Когато мислите ви не блуждаят от обект на обект и когато идпитвате вътрешно спокойствие, то вие пребивавате в състояние на радост, което, само по себе си, е уникално. Ако усещате себе си вътрешно щастливи, околният свят ви се струва прекрасен и забележителен. Мисълта – това е главният източник на вашето добро настроение. Очиствайте мислите – и всички несгоди ще си отидат. Ако развивате тихи, безметежни мисли, то и светът около вас ще ви се струва изпълнен с покой, но ако в царството на съзнанието се носят негативни мисли, светът ви се струва нажежен тигел. При никакви обстоятелства не си позволявайте да подхранвате зли мисли. Н погубвайте бъдещето си със съдбоносната игра на въображението. Въображението не притежава собствена реалност. Мисълта е способна да се проявява като физическа реалност. Подбуждат от праведни мисли, мъдрецът излиза и от най-опасните житейски ситуации. Реалността, в цялата своя пълнота, присъства навсякъде, затова всичко, за което някой някъде интензивно размишлява, може да се преживее днес, точно тук и сега. Мислите съставят същностната природа на всичките обекти. Материализмът е погрешна идея. По същия начин, както при затопляне на времето топящият се сняг се превръща във вода, „топящото се“ съзнание придобива тънкост и всепроникновение, благодарение на практикуването на правилни представи и позитивни мисли. Реалното действие – това е просто мисъл. Реалното действие всъкност има ментален, а не физически характер. Физическото действие – това е просто външно изражение на реалното действие, което е вибрация на волята в съзнанието. Вашите физически действия отразяват само различни аспекти на ментални действия. По същия неуловим начин, по който пролетно време израства красотата на дърветата, така се увеличават и вашите сила, интелект и слава от позитивните мисли. Мислите на мъдреца са напълно различаващи се от тези на обикновения човек. Избавяйки се от привързаността към този свят, вие се приближавате към освобождението. Истинското знание – това е духовното самоосъзнаване. Това е осъзнаването на своята реална природа. Под знание се подразбира умение да се анализира правилно или да се дават правилни оценки, мъдрост и абсолютно разбиране на себе си и другите. Правилната мисъл се влива в правилно действие и в правилен начин на живот. Същността на красотата е духовна. Истинската красота се скрива в дуиата. Тя е в характера на човека. Красотата е съседка с чистотата. Класотата сияе в добродетелите. Любовта – това е вроденото префинено усещане за единност с цялото творение. Любовта е готова за саможертва, тя е безкористна. Любовта – това е светинята на сърцето. Любовта – това е естествената доброжелателност, милосърдието, състраданието и търпимостта. Любовта – това е отсъствието на чувственост. Тялото – това още не е всичко. В тялото се намира нещо жизнено важно. Това е човешкият дух. Макар и тъждествен с космическия Дух, той е индивидуализиран от кармите на индивидуалната душа. Тялото умира; духът живее. Духът съхранява собствената индивидуалност, докато е живо тялото; след това той се връща обратно и се разтваря в своя изначален Източник, ако, разбира се, свързаните с него карми не го принудят да приеме поредно въплъщение, за да обере кармичните плодове. Всичко умира. Когато човекът захвърля тялото си, с него винаги остава само неговата карма, и нищо повече. По тази причина, докато човек е жив, той трябва да живеее мирно, изпълнен с любов и доброжелателност към всичко, да не причинява никому вреда, да не ламти за никакви земни богатства, в доброта и душевна състрадателност, в прошка и търпимост, да се откаже от земните обекти, отделяйки се от своите постъпки, и при това, стараейки се да разплете възлите на вече отработените карми, без да заработва нова карма. Животът става по-лек, по-достоен и по-щастлив, когато изпитвате удовлетвореност, когато сте проницателни, предани на Всевишния и подчиняващи се на Неговата Воля, когато вие сте се отрекли от света и не очаквате нищо от никого, когато във въс има набожност и твърдост, диктувани от съзнанието, и когато сте с непоколебима вяра в личните духовни принципи и норми на поведение, а също и когато сте способни да анализирате. Ако при вас са възникнали някакви трудности, първоначално трябва да погледнете причината. Истинският проблем при всички трудности се корени в това, че вие игнорирате причината. Когато причината се отстрани, трудностите стават по-малки и дори несъществени. Светът – това е велико училище, в което на хората се предоставят обширни възможности да станат праведни и по-добри. Никой не се ражда съвършен. На всеки човек се дават много възможности да се изправи. Изпитанията и трудностите са призвани , за да ни направят по-добри, а не да създават сложности по нашия път, притеснявайки ума и сърцето ни. Намерете утешение във възвишените и благородни мисли – и вие ще постигнете съвършенство. Благодатта да гуру винаги се излива над ученика, неограничена и безусловна. Дали ученикът ще се възползва или не от тази благодат – това зависи от неговата вътрешна дисциплина, вяра и чистота. Гуру пребивава в сърцата на своите ученици. Едни ученици осъзнават присъствието му, а други – не. Живото вътрешно присъствие на гуру – това е велико благо за ученика. ... цитат от тук: http://tretooko.com/articles/ioga/348-silata-na-misalta-i-materializatziyata Превод: Соня Петрова - Аеиа"

• rima
  " Oct 18

  Нищо в пространството не е случайност, лош късмет, неудачен избор и т.н. Това е опитност, от която духът ви се нуждае. Човек трудно може да избегне заложеното по кармични причини, а и не трябва. Защото това е опит, който в този живот той трябва да изживее. В противен случай си го взимате за „домашна работа“ – не се отървавате от него, а само го отлагате във времето. Михайлина Никлева-Мишел"

• За да коментирате трябва да сте регистрирани потребители!